Как да използваме техниките за успешни продажби, когато трябва да „продадем“ нашите знания и умения?

Една от книгите, които са ми направили най-силно впечатление и са допринесли за развитието на професионалните ми умения по успешни продажби е: “How to Master The Art of Selling” от Том Хопкингс. Когато си в началото на своята кариера и тепърва развиваш продажбените си умения, всяка една информация е важна и носи добавена стойност за развитието на тези компетенции. Стъпка по стъпка новите знания се надграждат и започват да дават положителни резултати. Накрая стигаш до момента, в който толкова добре познаваш продукта, който продаваш, че е невъзможно да не реализираш успешни продажби.

Нека си припомним някои от техниките за успешни продажби:
1. Избиране на подходяща таргет група, която ще бъде заинтересована от нашия продукт;

Изображение - 1

2. Изслушване на клиента и откриване на нуждите му;

 

3. Разкриване на всички добри страни на продукта – на конкурентните му предимства;

 

4. Създаване на усещане в клиента, че този продукт е точно за него,Изображение - 2

в това число караме клиента да разбере как ще се чувства, ако избере този продукт;

5. Избиране на подходящ момент Изображение - 6да „заключим“ сделката;

6. Самата продажба – попълване на документацията;

7. Периодично напомняне на клиента за предлагани други продукти, подходящи за него.

Нека сега да използваме всички тези техники и да се опитаме да продадем ето тази кола:Изображение - 3Лесно, нали:)
Първо публикуваме обява, че я продаваме. Изтъкваме всички предимства и характеристики като : Honda Accord Tourer 2003; 4 врати; двигател 2.0 i-VTEC 16V (155 Hp) ; 50,000 км.; описваме подробно, че колата е поддържана отлично, а външния вид е без забележки, предоставяме телефон за контакт и се подготвяме за предстоящите телефонни разговори.
Когато се обадят потенциални купувачи, нашата роля ще бъде да подчертаем добрите страни на автомобила като същевременно се опитаме да накараме нашите потенциални купувачи да си представят как биха се чувствали когато шофират точно тази кола – никоя друга, как натискат педала, сменят предавките и ускоряват, да се опитаме да ги накараме да повярват , че тази кола е само за тях….

… А сега си представете, че трябва да си търсите работа и да продадете своите знания и умения. Всички тези техники за успешни продажби могат да се приложат при търсене на работа, тогава когато вие трябва успешно да продадете своите знания и умения.
Сега нека се опитаме да съпоставим продажбените техники с търсенето на работа:

1. Избиране на подходяща таргет група, която ще бъде заинтересована от нашия продукт —> избираме подходяща обява за работа, тази която отговаря на нашите потребности;Изображение - 42. Изслушване на клиента и откриване на нуждите му —> прочитаме обявата за работа между редовете: какво наистина търси фирмата и ще можем ли да отговорим на изискванията за длъжността?Изображение - 53. Разкриване на всички добри страни на продукта и изтъкване на конкурентните му предимства — -> в този случай продуктът сме ние, и по време на интервю разкриваме нашите силни страни, споделяме знанията си, уменията, бъдещи планове за развитие.

4. Създаване на усещане в клиента(работодателя), че този продукт е най-добрия за него, в това число караме клиента да разбере как ще се чувства, ако избере този продукт — -> а именно търсим начини да покажем на интервюиращия колко подходящ избор биха направили, ако наемат точно вас, не някой друг; създаваме усещането у тях, че ние сме този човек, който ще бъде успешно попадение за екипа им.

5. Избиране на подходящия момент да „заключим“ сделката — -> Изображение - 6постигане на договореност относно заплата , отпуска и допълнителни придобивки.

6. Самата продажба – попълване на документи — -> подписване на трудов договор.

7. Периодично напомняне на клиента за предлагани други продукти, подходящи за него —> периодично преглеждане на вътрешните обяви за работа в компанията и търсене на нови възможности за професионално развитие във фирмата.

Съществуват още много техники, които могат да бъдат добавени в списъка.

В реалния живот аз продавам финансови продукти, работата ми е динамична, всеки ден разговарям с различни клиенти и съм изградила подход, който е успешен за мен. С някои клиенти съм по-търпелива, отделям време и усилия да ги изслушам, с цел да отговоря на техните изисквания, с други клиент нещата се случват по-бързо и оперативно. Няма значение какъв е клиентът, това което има значение на края на деня е броят на успешните продажби.

А какъв е вашият подход? Какво от това, което правите или бихте искали да правите и може да ви помогне в успешните продажби на вашите уникални знания и умения?

Златина Микова, финансов консултант във фирма “Floyd Green CPA PC”, Атланта САЩ

За автора на статията:
Злати    Нашият екип има удоволствието да представи  автора на новата статия в „Споделено знание“ – Златина Микова.
Злати е от тези любознателни и проактивни млади хора, които непрекъснато учат, търсят и се самоусъвършенстват.

 Завършила е успоредно 2 средни образования:  финансово стопанската и английската гимназии в гр.Бургас и още тогава научава перфектно английски език, учи немски и руски език. След бакалавърската си степен по „Публична администрация” в УНСС, завършва и две магистратури: „Публична администрация“ в УНСС и „Финансов мениджмънт“ в СА.

Злати започва да работи още като ученичка – всяко лято през ваканциите работи в сферата на услугите по морските курорти, може би защото е от Бургас:) А може би и затова още като студентка във втори курс на бакалавърската си степен, търси възможност за реализация и започва като стажант в областта на управлението на човешките ресурси в банковата сфера. Така открива и своята първа работа:). След приключване на стажантската програма (стажът е безплатен!) получава предложение за постоянна работа и е назначена на позицията експерт в същия отдел, а за няколко години е повишена на позиция Старши експерт. Преминала през различни нива и проекти в една организация, тя не спира да се усъвършенства…

От началото на 2011 година Злати живее със семейството си в САЩ…Три седмици са и необходими, за да си намери първата работа там…и пак по същия начин, чрез нейните „уникални знания и умения”!
Започвайки работа отвъд океана, Злати (в САЩ вече и казват Тина:)) продължава да се усъвършенства: учи испански език, завършва два курса по финанси онлайн чрез платформата CURSERA…събира екип и работи по свой личен проект – очакваме сайта и:)
И в САЩ Тина започва работа от най-ниско ниво – асистент във фирма за консултантски услуги в гр. Атланта, а вече е финансов консултант в същата компания. Тя е от онези незаменими служители, които работодателите не могат да си позволят да загубят.
В статията си Злати споделя нейните малки „трикове“ за продажбата на знания и умения! С интерес очакваме и други вдъхновяващи статии за успешна реализация и кариерно развитие.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТРАНСТВАЩИЯ КАРИЕРИСТ …. ПРИНЦИП #3

     пътеводител на кариериста (more…)

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТРАНСТВАЩИЯ КАРИЕРИСТ … ПРИНЦИП #2

пътеводител на кариериста принцип

Разрушаване на статуквото

“ — Искам да ви изясня някои факти. Имате ли представа колко ще пострада онзи булдозер и какви ще бъдат последствията за него, ако наредя да мине право през вас?
— Какви? — попита Артър.
— Съвсем никакви — отвърна мистър Просър.

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“

В предходната статия по темата за АЗ – кариерист, с главна цел в живота „да успея“, разгледахме Принцип #1 от книгата „Работата, за която сме родени“ на Ник Уилямс и стигнахме до въпроса „Какво чакате?“. Нека ви споделим повече за това…

Ние хората сме „социални животни“ и се раждаме в общество. Това общество е изградило ценности, морални норми, неписани закони и правила, според които едни неща са „редни“, а други са „нередни“, едни са „правилни“, други „грешни“ и по този начин влизат в определени графи – „добро“ и „лошо“. Тези неписани закони се определят от средата, традициите, местоположението и историята.

Това, което са ни научили, в което вярваме и което сме видели, ние смятаме за „правилно“. То е наложено от външната среда, не отвътре. А ако се бяхте родили в африканско племе? Много по-различни обичаи щяха да Ви се струват „правилни“ и „добри“…..

Раждаме се с чисто съзнание. С времето обществото ни налага дадени принципи, някой от тях свързани с работата. Според по-възрастните от моето обкръжение, съществуват няколко професии, които са най-елитарни: адвокат, доктор или архитект. Лично според една от моите баби неща като литература, рисуване, фотография и подобни хуманитарни и артистични професии се дефинират като „пълни глупости“. Дори и тя знае, че ако детето стане архитект, инжинер, адвокат или най-новата професия в нейния речник „АЙ ТИ“, то внукът ще има класа и пари и тя с гордост ще споделя на другите баби за успеха на детето.

Така израстваме ние, обсипани с информация отвън, която потиска информацията отвътре, силата на външната информация е толкова голяма, че заглушава вътрешната, така че да я приемаме като наша собствена. Родителите ти казват, че трябва да учиш в техническия, баба ти има надежда, че ще станеш модерния „АЙ ТИ“, леля ти чертае бляскава кариера в нейната фирма като счетоводител, приятелите ти смятат, че си смешен и трябва да станеш комедиант, обществото смята, че за да те уважава е необходимо да станеш мениджър, за дядо ти си последната надежда – все някой от това семейство да стане спортист, а по новините обявяват, че изпълнителния директор на фирма „МЕЙПЪЛ“ взел един милион бонус за месеца. И ти се питаш: А аз накъде? Кой е прав? Какво искам аз? В крайна сметка резултата е, че се превръщаш в казуса от предишната статия или казуса Стамат, който тайничко, но със страст, желание и радост пише фантастични разкази и работи в администрацията с отегчение. Защо Стамат не прави крачка към промяната? Отговорът е, защото Стамат мисли, че да си писател на фантастични разкази означава:

  • Хората /обществото/ да ти поставят етикет „ЛУД“;

  • Баба му и дядо му да са повече разочаровани от сегашната ситуация: „Не стига, че не стана АЙ ТИ или спортист, а се занимава с глупости да пише фантасмагории!“;

  • Приятелите да го обвиняват, че не е използвал комедийния си талант;

  • Леля му да си мисли, че това дори „не е сериозно“;

  • Колегите да му се подиграват, че зарязал сигурна работа;

Следователно Стамат не предприема действие заради това, което ще кажат другите или поради етикета, който сам си е поставил. Да, има и друго, Стамат го е страх да пробва. Неизвестното е страшно, а и може и да го отхвърлят…

Принцип #2 , според Ник Уилямс е „Разрушаване на статуквото“, като той определя статуквото като „всичко онова, в което сме били подведени да повярваме“. „За да започнем промяната, трябва да изясним сегашното си положение и причините, довели до него. Не става дума просто да седнем един ден и да решим в какво да вярваме. Обикновено взимаме решения въз основа на хилядите послания, които получаваме ежедневно отвсякъде. Според всичко казано от родителите и семейството ни, всичко, което чуваме от учителите и политиците, всичко, което четем, чуваме по радиото или гледаме по телевизията – абсолютно всичко ни оказва влияние. Убежденията ни са по-често несъзнателни и приличат на стъклени стени – не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като се сблъскаме с тях. За да преминем през тях първо трябва да разберем, че са там.“

Изследвайте статуквото си.

Всеки един наш предразсъдък ни прави по-малко свободни.

Освободете се от:

  • фалшиво изградените представи за кариерата и живота, които сте гледали по филмите и смятате за „престижни“;

  • начините, които смятате за „редни“ във връзка с оцеляването;

  • решенията, че знаем какво „не ни е както трябва“ и никога няма да посмеем истинските ни желания да изплуват на повърхността;

Статуквото ни произлиза и се създава от нашите вярвания.“

Самите ние решаваме как да работим или как да преживяваме работата си. Убеждението, че след страданието и мъката следва избавление не винаги има положителен резултат за самите Вас. „Чрез вярванията си ние създаваме източника на всички наши житейски преживявания.“ Ник Уилямс изброява…

Десетте най-силно потискащи духа вярвания:

  1. Целта ни в работата е да получим одобрение и да бъдем приети.

Колко от Вас получават постоянни хвалби за работата си? Всеки един от нас живее в собствен свят, където самият той е в центъра и неговото его се зарежда от чуждото одобрение, но това непрестанно да се нагаждаш, без да чувстваш задоволство от себе си не е ли по-голямо мъчение? Удовлетворението идва отвътре, не отвън.

  1. Всичко добро е извън нас.

Източникът на нашата удовлетвореност и щастие не се намира извън нас, а вътре в нас. Това, което правим е продукт на вътрешния ни свят.

  1. Работата е тежка борба, дори наказание.

Ние сами по себе си сме достатъчно добри такива, каквито сме. Не е необходимо да приемаме работата като наказание или изкупление за греховете си. Работата е средство за изразяване на нашата творческа природа, на нашия дух, принос към света.

  1. Работата трябва да включва саможертва.

Не е необходимо да бъдете Стамат и да жертвате способностите си в името на рационалността, че ще има нещо сигурно или в името на това, че околните ще са по-малко разочаровани. Ако правите това, което искате, което Ви идва отвътре, то само по себе си е успешно за самите Вас. Не е ли това най-важното?

  1. Живеем в режим на „изключено“ съзнание.

Работата, която извършваме механично, с безразличие, тази, на която присъстваме само физически, не е нашата работа. Това не е наказанието, през което трябва да преминем, а просто губим времето си. Истинската работа е онази, в която има желание, ентусиазъм и енергия, онази, в която давате всичко от себе си, а не само присъствието на телесната си маса.

  1. Работата е от девет до пет, пет дни в седмицата, 48 седмици в годината, почти цял живот.

Това ли е нашата представа за добра работа?

Добрата работа всъщност няма нищо общо с това сиво ежедневие. Добрата работа е: „работното време не ме притеснява, аз получавам идеи, които осъществявам; аз се изразявам чрез работата си; аз израствам и личностно с нея“ !

  1. Създаваме това, което искаме, като изучаваме и елиминираме онова, което не искаме.

Най-удачният пример за това е: Вие четете тази статия, но ѝ поставяте етикет „глупости“ – как аз ще работя от сърце?! После се връщате на работа, чувствате се зле и си казвате „Това е от стреса, от времето, в депресия съм и е временно….“

Ние сега можем да кажем същото – глупости. За да не се чувствате добре си има причина и тя е, че не правите това, което ви носи удоволствие.

  1. Работата ни определя нашата истинска същност.

Това е предразсъдък, който е вкоренен още от детството. Когато ни попитат „Кой сте Вие“? Отговорът е: „Аз съм Стамат.“, а не „Аз съм адвокат.“ Етикетът на работата не Ви отъждествява с нея.

  1. Нищо не е достатъчно или как господства недостигът.

Спрете непрестанно да мислите за това, което нямате. Обръщайте повече внимание на това, което имате.

  1. Парите и финансовото оцеляване са основните цели в работата.

Ако Вие истински се наслаждавате на това, което правите, то Вие давате всичко от себе си. Това ще получи своята материална отплата. Просто вървете по реда на нещата.

За да започнем да работим това, което обичаме е необходимо да се предпазим от безполезни мисли като: „Може да се проваля.“; „Работата не е приятно нещо.“; „Не го заслужавам.“; „Какво ще си кажат другите?“; „Не съм достатъчно добър.“; „Не е сигурно.“; „Няма да изкарам пари.“ и т.н.

Необходимо е да заместим спиращите ни мисли с подкрепящи:

Всеки притежава таланти и дарби.“; „Аз мога да намеря своето място.“; „Мога да намеря начин да обменя моите дарби и таланти за пари“; „Работата ми ме вдъхновява и ме кара да се чувствам добре.“; „Аз мога да получавам.“; „Ще намеря и други хора като мен.“; и др.

Разрушете собственото си статукво и изберете своите вярвания, те са вашата реалност.

Намерете начин да си припомняте положителни мисли за Вас самите.

Промяната на вярванията е процес. Той не е свързан с това да обвинявате заобикалящите Ви хора, които някога са оказали влияние върху решенията Ви. Това, което сте чули от най-близките Ви е просто онова, в което те вярват и в това няма нищо лошо. Приемете техните вярвания и се фокусирайте в промяната само на своите.

Изградете визия и собствена представа за Вас и това, което правите. Потърсете и неутрално мнение от специалисти, извлечете по нещо от всяко мнение, което сте получавали до сега, анализирайте ги и се замислете „Кое е това нещо , което на мен ми харесва?“; „Какво бих правил, ако никой не ме гледа?“

Съветът на нашия екип е:

Спрете да категоризирате и съдите по чужди критерии. Това, което ВИЕ правите, носи определени емоции само на ВАС. Ако се чувствате зле, то само Вие го изпитвате, ако се чувствате прекрасно, то отново Вие го преживявате. То има значение само за Вас самите.

Намерете онова нещо, което обичате и го накарайте да Ви носи пари!

Принцип 1 вижте ТУК

Още по темата вижте ТУК

Следващият принцип ТУК

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТРАНСТВАЩИЯ КАРИЕРИСТ…Принцип #1

пътеводител кариерист работата родениДефинирайте работата, за която сте родени.

Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“

В продължение на нашата първа статия по темата за Аз – кариериста, вдъхновена от книгата на Ник Уилямс „Работата, за която сме родени“, сме готови да разгърнем детайлите, които лежат в основата на първия принцип.

Вероятно, още в началото, докато четяхте първата статия, някои от Вас са си казали: „Какви са тези глупости, как така парите не са основното значение на работата?“, „Защо чета тези простотии?“, „От къде се извади тази статия?“ … Честито! Вие тук още преминахте през трите исторически периода на цивилизацията. Забележително е до къде е стигнала нашата еволюция щом една статия може да ни преведе през периоди от историческа значимост само за минута. Това ни води до извода, че човек често преминава през различни етапи, в които оцеляването е на първо място, но след него следва още един въпрос Защо да оцелявам?.

Тези въпроси, искате или не, се оказват изключително важни. Нека си припомним теорията за потребностите на Маслоу:

В разрез на твърдението, че човекът достига забележителни постижения и може да премине през историческите етапи на цивилизацията за минута, е това, че в последните няколко години се забелязва неглижиране на потребностите. Тази тенденция се развива изключително бързо и завършва с мисленето, че това което правя аз, работя и се трудя всеки ден, е само защото трябва да изкарам ценните хартии, с които да си купя нова кола, къща и жена (или мъж). Мисленето, че работа е нещо като изтезание, за да се изкарате светец, отрупан с пари, някак си не отговаря на нашата истинска човешка същност. Парите са необходими само за задоволяване на първото равнище от нашите потребности и да кажем за част от второто, но останалите… колкото и да ни се иска не можем да си ги закупим.

Спомняте ли си всички вдъхновящи биографии за хора като Хенри Форд, Айнщайн, Стив Джобс или на някой друг, на който се възхищавате? Дали тези хора са работили или работят в името на това да си купят „скъпи неща“? Не сме устроени така, че да се задоволяваме с „неща“, ние се задоволяваме със същината на нещата. Ако само парите имаха значение и трябваше всеки да се скрие в своята черупка и да не излиза от там, едва ли щяхме да имаме големи постижения, ако това беше така, то пирамидата на нашите потребности щеше да изглежда така:

Това, което представяме, е само незначителна част от аргументите ни в защита на тезата, че всеки един човек трябва да прави /работи/ онова нещо, което го кара да се вдъхновява, да се зарежда, да изпитва радост от него и в резултат на това да прекрачва собствените си очаквания. Нима именно това да прескочиш собствените си цели не е истинският успех?!

Всеки един от нас се ражда с определени способности, придобива умения и компетенции, развива творчество, креативност и талант в различни сфери. Начинът, по който всеки един от нас ги прилага е сам по себе си уникален и именно това прави и нас различни един от друг. За да дадем максимума от това, което имаме, обаче е необходимо да намерим работата на живота си. Според Ник Уилямс: „Истинската работа не е нещо, което вършим, за да си изкараме прехраната, да оцеляваме и да си плащаме сметките. Истинската работа е свързана с намирането и изразяването на най-доброто вътре в нас – нашата любов, креативност и душевност.“

В търсенето на отговор на въпроса КАК ДА ДЕФИНИРАМЕ РАБОТАТА НА ЖИВОТА НИ? Бихме могли да дадем няколко насоки, въпроси и съвети, с които да започнете да следвате своите желания:

От посредствената към нашата истинска работа.

Представете си, че Вие се казвате Стамат и сте на 35 години. Работите в администрацията на някаква фирма или в държавната администрация. Вие – Стамат – едва се будите сутрин и проклинате факта, че трябва да станете в 7 и да отидете на място, което Ви потиска, да правите нещо, което Ви е досадно и да виждате хора, които са ви безразлични. Но Вие – Стамат – получавате една добра заплата, за да правите това, което ви отблъсква. Вие – Стамат – в свободното си време пишете фантастични разкази, това Ви харесва, не спите по цели нощи и го правите със страст, удоволствие. Но не смятате, че това е доходоносно.

Въпросите в дадения казус са следните:

Какво ще постигне Стамат на тази позиция?

Дали Стамат е щастлив?

Парите, които получава, заслужават ли си?

Може и да намерите въпросите за неуместни, но не е ли по-добре да сте Стамат, който отива на работа с усмивка, с желание да постигне нещо ново, да преживее поредното приключение.

Нашето мнение е:

Вие – Стамате, явно просто се страхувате да започнете да правите това, което Ви идва отвътре!

Смятаме, че не е необходимо Стамат да напусне работа и да крещи по средата на оживен булевард, че е Стивън Кинг. Но ако Стамат се замисли, то той може да прави поне по една крачка всеки ден, за да се занимава с онова, което му харесва.

Често хората се опитват да живеят живота си отзад – напред: стремят се да притежават повече вещи или повече пари, които да им позволят да правят това, което искат, за да бъдат по-щастливи. А всъщност нещата протичат по обратен ред. Първо трябва да бъдете наистина себе си и след това да се занимавате с това, което наистина имате нужда да правите, за да получите онова, което искате“

Маргарет Янг

Първият съвет е да се замислите над въпросите:

Какво Ви носи радост? Какво Ви кара да се чувствате изпълнени с енергия? Кои събития в личния и професионалния Ви живот са Ви накарали да се чувствате удовлетворени, вдъхновени, развълнувани или значими? С какво бихте се занимавали, ако разполагате с необходимото време и пари?

Формирайте насоката и качеството на професионалната си ориентация чрез вътрешния си компас.

Насочете Вашето внимание в дадената насока и го превърнете в намерение. Активизирайте силата на вниманието и намерението като например:

  • направите списък с най-съкровени и вдъхновяващи желания и намерения и го четете винаги, когато се сетите;

  • опитайте се да се освободите от натрапчивото желание да се сбъднат. Ник Уилямс пише: “ Разберете, че няма да осъществите тези намерения с тежка работа и борба, а с разбирането, че организираният разум управлява целия процес на създаване и работи в синхрон с намеренията.“

Припомняйте си всеки ден, че ЖИВОТЪТ Е ЗА НАС!

Спомнете си какво са Ви казвали, че Ви се отдава без усилие и с лекота, когато сте били дете, след това, когато сте били тинейджър и в какво Ви казват, че сте добър сега. Какво вършите с лекота сега?

Използвайте тези умения, не ограничавайте своя собствен ум. Работата, за която сме родени, е нещо естествено. Тя изисква усилия, но не и борба. Невъзможно е да сме добри във всичко. В основата на щастието лежи идеята, че имате дадености, които Вие избирате дали да използвате или не.

Работата, която не е насилствена, е изпълнена с енергия, желание, радост. Тя е изкуство.

В днешно време повечето от нас са заменили радостта от това, което върша с „трябва“, „желателно е“ да направя. Ако намерите работата, която е за Вас ще използвате „искам да“ го направя.

Осъзнайте собствената си стойност.

В съзнанието на повече от нас проникват непрестанно мисли, че не сме достатъчно добри и се измъчваме заради ниското си самочувствие. „Ние не сме създадени недостойни. Научаваме се на това усещане. И след като вярваме в липсата на стойност, започваме да вярваме и в силата на страха, че не сме достатъчно добри.“ Рядко се замисляме пред кого точно искаме да се докажем. Рядко получаваме нечие одобрение. Така че знайте, че вие сте достатъчно стойностен без някой да ви потупа по рамото, стойността тежи на мястото си, тя съществува.

Работете с вдъхновение!

Възможно е да не търсим просто работа, а вдъхновение. Всичко, от което наистина се нуждаем, е една вдъхновяваща идея, на която да вярваме , която да ценим и да подхранваме и да имаме решимост да я следваме до там, докъдето ни отведе. Едно малко начало може да има главозамайващ край!“

Просто потърсете Вашето вдъхновение, онова нещо, което Ви кара да отворите собствените бариери и да станете откривател.

Ако се върнем на историята на Стамат, може даже да си помислим, че ако Стамат вършеше работата си с ентусиазма и вдъхновението, с което пишеше своите фантастични разкази, то Стамат може да стигне много по-далеч.

Замислете се за това, което Вие сте правили само, за да стигнете до цел, която сте желали искрено. Не направихте ли много повече отколкото очаквате именно чрез вдъхновението?

Разкрийте силните си страни.

Всеки един от нас притежава дарби, които друг няма. Открийте ги. Ако Ви е трудно да направите това сам, потърсете подкрепа. Няма нищо лошо в това да поискате помощ или съдействие, за да ги откриете. Талантът и кретивността са присъщи на всеки човек, въпросът е само да ги открием, да не ги потискаме или подценяваме, а да ги развиваме.

Хиляди хора имат талант. Със същия успех мога да Ви поздравя, че имате очи на главата. Единственото нещо, което има значение е: Имате ли силата да го отстоите?“

Сър Ноел Пиърс Кауърд

Вслушайте се в себе си.

Най-важната съставна част на работата, за която сме родени е свързана с интуицията, с Вашия вътрешен глас, с Вашите влечения. За съжаление за намирането на Вашата работа или на Вас самия няма формула или наръчник, постигането на това, което искате, е резултат от Вашето личностно развитие. Спрете да слушате чуждите наставления, мнения и ограничения. Намерете какво искате само Вие и го направете за Вас самия.

Намерете или създайте своето място.

Необходимо ли е всеки път, когато се захванете с нещо да имате ясно и прилежно изписана длъжностна характеристика. Не се ограничавайте, а създавайте. Никой не е успял без да се осмели да мечтае, да вярва в себе си и да не го нарекат поне веднъж „луд“.

Работата и детето в нас.

Детето в нас е нещо, което ние непрекъснато отричаме. Мислим, че то няма нищо общо със „сериозните работи“ в този живот. Това мислене е доста тъжно събитие. Детето във Вас е именно онази част, която носи енергия, ентусиазира Ви да се захванете с нещо ново, да се отдадете, да не мислите в кутия. Пускайте го на свобода по-често и то ще Ви се отблагодари. Този съвет няма предвид да започнете да скачате върху бюрото на шефа си, а да не се ограничавате в мисленето си.

Какво чакате?

Най-важната цел в живота на всеки човек е да даде живот на самия себе си.“

Ерих Фром

Какво трябва да се случи преди да направите промяна?

Успехът и щастието са нещо естествено. Собственото ни погрешно мислене ни поставя извън естествените за нас неща. Начинът, по който мислим, сътворява и начинът, по който си живеем живота.“

В този ред на мисли е необходимо да се освободим от собствения си статус, предразсъдъци и ограничения. За да предприемем стъпка към промяната ни е необходим вътрешен тласък, с който да разбием обществените задръжки, които са сформирали решетките на собствения ни вътрешен затвор.

Всичко, което сте, е следствие от Вашите решения. Всяко едно от тях е взето главно рационално, но този рационализъм е това, което не ви дава покой! За да разберем какво искаме трябва да опознаем не само външния свят и обстоятелствата, но и без страх да влезнем в дълбините на собствения си емоционален свят, да го опознаем и да го освободим от примката, в който сме го усмирили.

И най-важното:
Бъдете себе си и в личния си живот и в професионалния!

В следващата статия от тази поредица смятаме да обсъдим що е статуквото и защо то ни пречи да реализираме себе си или защо Стамат си мисли, че работата в администрацията /равна на страдалчество/ е „по-добра възможност“, отколкото да се занимава със страстта си – писането.

Още по темата…

Принцип 2 вижте ТУК

Принцип 3

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТРАНСТВАЩИЯ КАРИЕРИСТ

Пътеводител на странстващия кариеристТази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни….“ Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс

Замисляте ли се често дали това, което правите има смисъл?

Аз лично съм се питала стотици пъти какво правя, на къде вървя и защо все попадам в задънена улица.

Както всеки един член на модерното европейско общество си поставям една единствена цел… да успея. Има стотици такива като мен по земята, които искат „да успеят“. Неприятното в тази картина, обаче се оказват няколко неща, на които рядко се обръща внимание.

Първо:

да успея“ не е цел, а посока или следствие от това, което правиш.

Второ:

да успея“ в каквото и да е, в действителност не е цел, а индикатор за дезориантация, който казва „аз нямам идея какво искам да правя“, казва и друго „искам пари, защото така ще мога да имам всичко материално“.

Трето:

да успея“ сега и веднага е мисия, която и най-големите умове в човешката история не са постигнали без труд.

В резултат на тази моя амбициозна цел „да успея“ се запитах какво постигнах. Продуктът бе на лице – разочарование. Не можете да си представите колко се огорчих, когато за „дългогодишния“ си двугодишен професионален опит в три различни професионални сфери, аз някакси не успях толкова, колкото ми се искаше. Интересен беше и фактът, че когато постигах нещо „голямо“ за мен самата, аз не го оценявах като постижение. Друг интересен факт беше, че се занимавах и с поне по три странични дейности, които ме разпиляваха и ме докарваха до състояние, в което не можех да взема решение с коя дейност ще постигна великата си цел „да успея“.

Наскоро ми препоръчаха една книга, която ме накара да се замисля и ме вдъхнови да напиша настоящата статия – „Работата, за която сме родени“ на Ник Уилямс.

Ще Ви пресъздам това, което видях аз в тази книга и което извлякох за себе си и да Ви представя в синтезиран вид, това, което може би всеки е необходимо да си припомни в един даден момент.

Представете си, че сте „успяли“, постигнали сте всичко това, което сте искали на 28 години. Имате голяма къща, скъпа кола, ходите на почивка два пъти годишно, управлявате екип от специалисти и … отново нещо Ви липсва. Тази празнина, която се явява като пропаст между самия Вас и всичко, което имате, е пречка да се насладите на постигнатото. Влизате в голямата си къща, а тя е празна, карате скъпата си кола, а дори не помните какъв цвят е, отивате на почивка, но телефонът Ви непрекъснато звъни, имейлите Ви зариват, докато сте на плажа и не забелязвате хората около себе си, защото сте изтощен. Тази ситуация Ви кара да не се чувствате добре и започвате да търсите отговори на въпроси, които вече не са свързани с материалното Ви състояние, а с вътрешното чувство на удовлетвореност. Нещото, което Ви липсва не са пари. Хубаво е да се сещаме, че парите са средство, а не цел. В един даден момент всеки стига до това заключение.

Моите родители винаги са ми казвали „Истински скъпите неща в живота са твърде малко и не се измерват с пари“. Чудех се що за глупости ми говорят и защо се опитват да ме заблуждават с подобни приказки, докато сама не се уверих в истинноста на тези думи. В книгата, която вече споменах се говори именно на тази тема. Как да бъдем истински щастливи в работата си, да се чувстваме добре, да бъдем част от нещото, а не само да присъстваме физически. Авторът извежда няколко основни принципа, които могат да бъдат в полза на всеки, който вече търси да запълни липсващото звено в същността си:

Принцип #1:

Дефинирайте работата, за която сте родени

Отношение към работата – работата не е страданието, през което трябва да преминем, за да станем велики. Това е приключение. Обичайте това, което правите.

Всеки от нас притежава нещо уникално – умения или способности, които никой друг няма и не прилага по същия начин.

Това, което носи усещане за радост, е пътепоказателят към откриването на работата, за която сме родени.“

Открийте това, което Ви вдъхновява. Това, което Ви е доставяло удоволствие от детските игри, от тинейджърските години, от студенството и… го прилагайте!

Принцип #2:

Разрушаване на статуквото

Освободете се от чуждото мнение и влияние. Разрушете отрицателните мисли по отношение на себе си и работата си. Оттърсете се от собствените си предрасъдъци.

Принцип #3:

Откриване на смисъла

Най-важното е не какво работим, а отношението и съзнанието, с които го правим.“

Принцип #4:

Пробуждане

Успехът не е физическо състояние, а състояние на духа. Страстта, с която работим и любовта, която влагаме в това, което правим, дава реалния плод на нашите мечти и ги материализира в постижения.

Принцип #5:

Въпросът никога не е в парите

Често си мислим, че отговорът се крие в тях. Прехвърляме твърде много от страховете си върху парите. Необходимо е да променим отношението си към тях, както и да преосмислим мястото им в живота ни.

Принцип #6:

Определяне на целта

Важно е да определите вашата реална цел. Използвайте силните си черти, забравете страховете си, съсредоточете вниманието си върху онова нещо, което ще направите не заради другите, а за себе си. Фокусирайте се и работете със страст, вдъхновение и със сърце.

Принцип #7:

Интегритет, автентичност и завръщане към усещането за завършеност

Изкарайте от килера онези качества, които сте скрили там, използвайте ги. Всяко едно от тях има своето предназначение.

Принцип #8:

Принос и значение на работата

Работата ни дава смисъл, а това, което правим за другите – носи нейното значение.

Принцип #9:

Посрещане на трансформацията и промяната

Страхът от неизвестното е главната прична да не предприемаме стъпка към промята. Задайте си въпроса: колко пъти сте си мислили, че изход няма. Всъщност, изход винаги има, а промята е нещо вълнуващо. Не се страхувайте да рискувате, променете Вашето отношение към нея, защото може да Ви очакват още по-добри възможности. Трансформирайте мисленето си, пробудете съзнанието си, всичко зависи от начина, по който възприемате реалността.

Принцип #10:

Вдъхновението да създаваш

Креативността е сила, която всички ние притежаваме.“

Всичко, за което сте мечтали е възможно, дори и работата на живота Ви да не присъства в Класификатора на професиите и длъжностите, то помнете, че този класификатор се изменя постоянно. Ако вложите сърцето си в работата, то тя няма да бъде страдание, а изживяване. Отстоявайте талантите, които притежавате.

Принцип #11:

Изобилие и вътрешно богатство

Често мислим за това, което ни липсва, а радко се сещаме, за това което вече имаме. Всеки от нас е една малка вселена, в която се крие изобилие и богатство.

Принцип #12:

Изживяване на истинския успех

Да изживееш истинския смисъл на успеха означава да съчетаваш вътрешните и външните си постижения. Най-големият успех, към който можем да се стремим, нашата истинска цел, е опознаването и преживяването на духовната ни същност.“

В тази статия не разглеждам в детайли съветите и упражненията за постигане на дадения принцип, а само основните идеи, пречупени през моята гледна точка. Използвайте въображението си и ги приемете през Вашия мироглед, разчупете ги и се вгледайте в себе си, намерете разликата между това, което мислите, че сте, това, което другите мислят, че сте, това, което искате да бъдете и това, което сте всъщност.

В подкрепа на мисията, целите, визията и мечтите на членовете на нашия екип в поредица от статии, малко по малко за Вас ще разкриваме какво всъщност лежи в основата на всеки от горепосочените принципи и искрено се надяваме това, което ние правим да Ви зареди поне с частица от ентусиазма и вдъхновението, с което зареди и нас. Защото ние не само вярваме, а и сме сигурни, че в основата на всичко, което правим сме ние – хората и всичко трябва да се прави с капчица човечност.

Следва продължение….

Принцип 2

Принцип 3

Принцип 4

MG Consult HR © 2013 All Rights Reserved, Development by IG Designers