ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТРАНСТВАЩИЯ КАРИЕРИСТ … ПРИНЦИП #2

пътеводител на кариериста принцип

Разрушаване на статуквото

“ — Искам да ви изясня някои факти. Имате ли представа колко ще пострада онзи булдозер и какви ще бъдат последствията за него, ако наредя да мине право през вас?
— Какви? — попита Артър.
— Съвсем никакви — отвърна мистър Просър.

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“

В предходната статия по темата за АЗ – кариерист, с главна цел в живота „да успея“, разгледахме Принцип #1 от книгата „Работата, за която сме родени“ на Ник Уилямс и стигнахме до въпроса „Какво чакате?“. Нека ви споделим повече за това…

Ние хората сме „социални животни“ и се раждаме в общество. Това общество е изградило ценности, морални норми, неписани закони и правила, според които едни неща са „редни“, а други са „нередни“, едни са „правилни“, други „грешни“ и по този начин влизат в определени графи – „добро“ и „лошо“. Тези неписани закони се определят от средата, традициите, местоположението и историята.

Това, което са ни научили, в което вярваме и което сме видели, ние смятаме за „правилно“. То е наложено от външната среда, не отвътре. А ако се бяхте родили в африканско племе? Много по-различни обичаи щяха да Ви се струват „правилни“ и „добри“…..

Раждаме се с чисто съзнание. С времето обществото ни налага дадени принципи, някой от тях свързани с работата. Според по-възрастните от моето обкръжение, съществуват няколко професии, които са най-елитарни: адвокат, доктор или архитект. Лично според една от моите баби неща като литература, рисуване, фотография и подобни хуманитарни и артистични професии се дефинират като „пълни глупости“. Дори и тя знае, че ако детето стане архитект, инжинер, адвокат или най-новата професия в нейния речник „АЙ ТИ“, то внукът ще има класа и пари и тя с гордост ще споделя на другите баби за успеха на детето.

Така израстваме ние, обсипани с информация отвън, която потиска информацията отвътре, силата на външната информация е толкова голяма, че заглушава вътрешната, така че да я приемаме като наша собствена. Родителите ти казват, че трябва да учиш в техническия, баба ти има надежда, че ще станеш модерния „АЙ ТИ“, леля ти чертае бляскава кариера в нейната фирма като счетоводител, приятелите ти смятат, че си смешен и трябва да станеш комедиант, обществото смята, че за да те уважава е необходимо да станеш мениджър, за дядо ти си последната надежда – все някой от това семейство да стане спортист, а по новините обявяват, че изпълнителния директор на фирма „МЕЙПЪЛ“ взел един милион бонус за месеца. И ти се питаш: А аз накъде? Кой е прав? Какво искам аз? В крайна сметка резултата е, че се превръщаш в казуса от предишната статия или казуса Стамат, който тайничко, но със страст, желание и радост пише фантастични разкази и работи в администрацията с отегчение. Защо Стамат не прави крачка към промяната? Отговорът е, защото Стамат мисли, че да си писател на фантастични разкази означава:

  • Хората /обществото/ да ти поставят етикет „ЛУД“;

  • Баба му и дядо му да са повече разочаровани от сегашната ситуация: „Не стига, че не стана АЙ ТИ или спортист, а се занимава с глупости да пише фантасмагории!“;

  • Приятелите да го обвиняват, че не е използвал комедийния си талант;

  • Леля му да си мисли, че това дори „не е сериозно“;

  • Колегите да му се подиграват, че зарязал сигурна работа;

Следователно Стамат не предприема действие заради това, което ще кажат другите или поради етикета, който сам си е поставил. Да, има и друго, Стамат го е страх да пробва. Неизвестното е страшно, а и може и да го отхвърлят…

Принцип #2 , според Ник Уилямс е „Разрушаване на статуквото“, като той определя статуквото като „всичко онова, в което сме били подведени да повярваме“. „За да започнем промяната, трябва да изясним сегашното си положение и причините, довели до него. Не става дума просто да седнем един ден и да решим в какво да вярваме. Обикновено взимаме решения въз основа на хилядите послания, които получаваме ежедневно отвсякъде. Според всичко казано от родителите и семейството ни, всичко, което чуваме от учителите и политиците, всичко, което четем, чуваме по радиото или гледаме по телевизията – абсолютно всичко ни оказва влияние. Убежденията ни са по-често несъзнателни и приличат на стъклени стени – не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като се сблъскаме с тях. За да преминем през тях първо трябва да разберем, че са там.“

Изследвайте статуквото си.

Всеки един наш предразсъдък ни прави по-малко свободни.

Освободете се от:

  • фалшиво изградените представи за кариерата и живота, които сте гледали по филмите и смятате за „престижни“;

  • начините, които смятате за „редни“ във връзка с оцеляването;

  • решенията, че знаем какво „не ни е както трябва“ и никога няма да посмеем истинските ни желания да изплуват на повърхността;

Статуквото ни произлиза и се създава от нашите вярвания.“

Самите ние решаваме как да работим или как да преживяваме работата си. Убеждението, че след страданието и мъката следва избавление не винаги има положителен резултат за самите Вас. „Чрез вярванията си ние създаваме източника на всички наши житейски преживявания.“ Ник Уилямс изброява…

Десетте най-силно потискащи духа вярвания:

  1. Целта ни в работата е да получим одобрение и да бъдем приети.

Колко от Вас получават постоянни хвалби за работата си? Всеки един от нас живее в собствен свят, където самият той е в центъра и неговото его се зарежда от чуждото одобрение, но това непрестанно да се нагаждаш, без да чувстваш задоволство от себе си не е ли по-голямо мъчение? Удовлетворението идва отвътре, не отвън.

  1. Всичко добро е извън нас.

Източникът на нашата удовлетвореност и щастие не се намира извън нас, а вътре в нас. Това, което правим е продукт на вътрешния ни свят.

  1. Работата е тежка борба, дори наказание.

Ние сами по себе си сме достатъчно добри такива, каквито сме. Не е необходимо да приемаме работата като наказание или изкупление за греховете си. Работата е средство за изразяване на нашата творческа природа, на нашия дух, принос към света.

  1. Работата трябва да включва саможертва.

Не е необходимо да бъдете Стамат и да жертвате способностите си в името на рационалността, че ще има нещо сигурно или в името на това, че околните ще са по-малко разочаровани. Ако правите това, което искате, което Ви идва отвътре, то само по себе си е успешно за самите Вас. Не е ли това най-важното?

  1. Живеем в режим на „изключено“ съзнание.

Работата, която извършваме механично, с безразличие, тази, на която присъстваме само физически, не е нашата работа. Това не е наказанието, през което трябва да преминем, а просто губим времето си. Истинската работа е онази, в която има желание, ентусиазъм и енергия, онази, в която давате всичко от себе си, а не само присъствието на телесната си маса.

  1. Работата е от девет до пет, пет дни в седмицата, 48 седмици в годината, почти цял живот.

Това ли е нашата представа за добра работа?

Добрата работа всъщност няма нищо общо с това сиво ежедневие. Добрата работа е: „работното време не ме притеснява, аз получавам идеи, които осъществявам; аз се изразявам чрез работата си; аз израствам и личностно с нея“ !

  1. Създаваме това, което искаме, като изучаваме и елиминираме онова, което не искаме.

Най-удачният пример за това е: Вие четете тази статия, но ѝ поставяте етикет „глупости“ – как аз ще работя от сърце?! После се връщате на работа, чувствате се зле и си казвате „Това е от стреса, от времето, в депресия съм и е временно….“

Ние сега можем да кажем същото – глупости. За да не се чувствате добре си има причина и тя е, че не правите това, което ви носи удоволствие.

  1. Работата ни определя нашата истинска същност.

Това е предразсъдък, който е вкоренен още от детството. Когато ни попитат „Кой сте Вие“? Отговорът е: „Аз съм Стамат.“, а не „Аз съм адвокат.“ Етикетът на работата не Ви отъждествява с нея.

  1. Нищо не е достатъчно или как господства недостигът.

Спрете непрестанно да мислите за това, което нямате. Обръщайте повече внимание на това, което имате.

  1. Парите и финансовото оцеляване са основните цели в работата.

Ако Вие истински се наслаждавате на това, което правите, то Вие давате всичко от себе си. Това ще получи своята материална отплата. Просто вървете по реда на нещата.

За да започнем да работим това, което обичаме е необходимо да се предпазим от безполезни мисли като: „Може да се проваля.“; „Работата не е приятно нещо.“; „Не го заслужавам.“; „Какво ще си кажат другите?“; „Не съм достатъчно добър.“; „Не е сигурно.“; „Няма да изкарам пари.“ и т.н.

Необходимо е да заместим спиращите ни мисли с подкрепящи:

Всеки притежава таланти и дарби.“; „Аз мога да намеря своето място.“; „Мога да намеря начин да обменя моите дарби и таланти за пари“; „Работата ми ме вдъхновява и ме кара да се чувствам добре.“; „Аз мога да получавам.“; „Ще намеря и други хора като мен.“; и др.

Разрушете собственото си статукво и изберете своите вярвания, те са вашата реалност.

Намерете начин да си припомняте положителни мисли за Вас самите.

Промяната на вярванията е процес. Той не е свързан с това да обвинявате заобикалящите Ви хора, които някога са оказали влияние върху решенията Ви. Това, което сте чули от най-близките Ви е просто онова, в което те вярват и в това няма нищо лошо. Приемете техните вярвания и се фокусирайте в промяната само на своите.

Изградете визия и собствена представа за Вас и това, което правите. Потърсете и неутрално мнение от специалисти, извлечете по нещо от всяко мнение, което сте получавали до сега, анализирайте ги и се замислете „Кое е това нещо , което на мен ми харесва?“; „Какво бих правил, ако никой не ме гледа?“

Съветът на нашия екип е:

Спрете да категоризирате и съдите по чужди критерии. Това, което ВИЕ правите, носи определени емоции само на ВАС. Ако се чувствате зле, то само Вие го изпитвате, ако се чувствате прекрасно, то отново Вие го преживявате. То има значение само за Вас самите.

Намерете онова нещо, което обичате и го накарайте да Ви носи пари!

Принцип 1 вижте ТУК

Още по темата вижте ТУК

Следващият принцип ТУК

MG Consult HR © 2013 All Rights Reserved, Development by IG Designers