ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТРАНСТВАЩИЯ КАРИЕРИСТ…Принцип #1

пътеводител кариерист работата родениДефинирайте работата, за която сте родени.

Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“

В продължение на нашата първа статия по темата за Аз – кариериста, вдъхновена от книгата на Ник Уилямс „Работата, за която сме родени“, сме готови да разгърнем детайлите, които лежат в основата на първия принцип.

Вероятно, още в началото, докато четяхте първата статия, някои от Вас са си казали: „Какви са тези глупости, как така парите не са основното значение на работата?“, „Защо чета тези простотии?“, „От къде се извади тази статия?“ … Честито! Вие тук още преминахте през трите исторически периода на цивилизацията. Забележително е до къде е стигнала нашата еволюция щом една статия може да ни преведе през периоди от историческа значимост само за минута. Това ни води до извода, че човек често преминава през различни етапи, в които оцеляването е на първо място, но след него следва още един въпрос Защо да оцелявам?.

Тези въпроси, искате или не, се оказват изключително важни. Нека си припомним теорията за потребностите на Маслоу:

В разрез на твърдението, че човекът достига забележителни постижения и може да премине през историческите етапи на цивилизацията за минута, е това, че в последните няколко години се забелязва неглижиране на потребностите. Тази тенденция се развива изключително бързо и завършва с мисленето, че това което правя аз, работя и се трудя всеки ден, е само защото трябва да изкарам ценните хартии, с които да си купя нова кола, къща и жена (или мъж). Мисленето, че работа е нещо като изтезание, за да се изкарате светец, отрупан с пари, някак си не отговаря на нашата истинска човешка същност. Парите са необходими само за задоволяване на първото равнище от нашите потребности и да кажем за част от второто, но останалите… колкото и да ни се иска не можем да си ги закупим.

Спомняте ли си всички вдъхновящи биографии за хора като Хенри Форд, Айнщайн, Стив Джобс или на някой друг, на който се възхищавате? Дали тези хора са работили или работят в името на това да си купят „скъпи неща“? Не сме устроени така, че да се задоволяваме с „неща“, ние се задоволяваме със същината на нещата. Ако само парите имаха значение и трябваше всеки да се скрие в своята черупка и да не излиза от там, едва ли щяхме да имаме големи постижения, ако това беше така, то пирамидата на нашите потребности щеше да изглежда така:

Това, което представяме, е само незначителна част от аргументите ни в защита на тезата, че всеки един човек трябва да прави /работи/ онова нещо, което го кара да се вдъхновява, да се зарежда, да изпитва радост от него и в резултат на това да прекрачва собствените си очаквания. Нима именно това да прескочиш собствените си цели не е истинският успех?!

Всеки един от нас се ражда с определени способности, придобива умения и компетенции, развива творчество, креативност и талант в различни сфери. Начинът, по който всеки един от нас ги прилага е сам по себе си уникален и именно това прави и нас различни един от друг. За да дадем максимума от това, което имаме, обаче е необходимо да намерим работата на живота си. Според Ник Уилямс: „Истинската работа не е нещо, което вършим, за да си изкараме прехраната, да оцеляваме и да си плащаме сметките. Истинската работа е свързана с намирането и изразяването на най-доброто вътре в нас – нашата любов, креативност и душевност.“

В търсенето на отговор на въпроса КАК ДА ДЕФИНИРАМЕ РАБОТАТА НА ЖИВОТА НИ? Бихме могли да дадем няколко насоки, въпроси и съвети, с които да започнете да следвате своите желания:

От посредствената към нашата истинска работа.

Представете си, че Вие се казвате Стамат и сте на 35 години. Работите в администрацията на някаква фирма или в държавната администрация. Вие – Стамат – едва се будите сутрин и проклинате факта, че трябва да станете в 7 и да отидете на място, което Ви потиска, да правите нещо, което Ви е досадно и да виждате хора, които са ви безразлични. Но Вие – Стамат – получавате една добра заплата, за да правите това, което ви отблъсква. Вие – Стамат – в свободното си време пишете фантастични разкази, това Ви харесва, не спите по цели нощи и го правите със страст, удоволствие. Но не смятате, че това е доходоносно.

Въпросите в дадения казус са следните:

Какво ще постигне Стамат на тази позиция?

Дали Стамат е щастлив?

Парите, които получава, заслужават ли си?

Може и да намерите въпросите за неуместни, но не е ли по-добре да сте Стамат, който отива на работа с усмивка, с желание да постигне нещо ново, да преживее поредното приключение.

Нашето мнение е:

Вие – Стамате, явно просто се страхувате да започнете да правите това, което Ви идва отвътре!

Смятаме, че не е необходимо Стамат да напусне работа и да крещи по средата на оживен булевард, че е Стивън Кинг. Но ако Стамат се замисли, то той може да прави поне по една крачка всеки ден, за да се занимава с онова, което му харесва.

Често хората се опитват да живеят живота си отзад – напред: стремят се да притежават повече вещи или повече пари, които да им позволят да правят това, което искат, за да бъдат по-щастливи. А всъщност нещата протичат по обратен ред. Първо трябва да бъдете наистина себе си и след това да се занимавате с това, което наистина имате нужда да правите, за да получите онова, което искате“

Маргарет Янг

Първият съвет е да се замислите над въпросите:

Какво Ви носи радост? Какво Ви кара да се чувствате изпълнени с енергия? Кои събития в личния и професионалния Ви живот са Ви накарали да се чувствате удовлетворени, вдъхновени, развълнувани или значими? С какво бихте се занимавали, ако разполагате с необходимото време и пари?

Формирайте насоката и качеството на професионалната си ориентация чрез вътрешния си компас.

Насочете Вашето внимание в дадената насока и го превърнете в намерение. Активизирайте силата на вниманието и намерението като например:

  • направите списък с най-съкровени и вдъхновяващи желания и намерения и го четете винаги, когато се сетите;

  • опитайте се да се освободите от натрапчивото желание да се сбъднат. Ник Уилямс пише: “ Разберете, че няма да осъществите тези намерения с тежка работа и борба, а с разбирането, че организираният разум управлява целия процес на създаване и работи в синхрон с намеренията.“

Припомняйте си всеки ден, че ЖИВОТЪТ Е ЗА НАС!

Спомнете си какво са Ви казвали, че Ви се отдава без усилие и с лекота, когато сте били дете, след това, когато сте били тинейджър и в какво Ви казват, че сте добър сега. Какво вършите с лекота сега?

Използвайте тези умения, не ограничавайте своя собствен ум. Работата, за която сме родени, е нещо естествено. Тя изисква усилия, но не и борба. Невъзможно е да сме добри във всичко. В основата на щастието лежи идеята, че имате дадености, които Вие избирате дали да използвате или не.

Работата, която не е насилствена, е изпълнена с енергия, желание, радост. Тя е изкуство.

В днешно време повечето от нас са заменили радостта от това, което върша с „трябва“, „желателно е“ да направя. Ако намерите работата, която е за Вас ще използвате „искам да“ го направя.

Осъзнайте собствената си стойност.

В съзнанието на повече от нас проникват непрестанно мисли, че не сме достатъчно добри и се измъчваме заради ниското си самочувствие. „Ние не сме създадени недостойни. Научаваме се на това усещане. И след като вярваме в липсата на стойност, започваме да вярваме и в силата на страха, че не сме достатъчно добри.“ Рядко се замисляме пред кого точно искаме да се докажем. Рядко получаваме нечие одобрение. Така че знайте, че вие сте достатъчно стойностен без някой да ви потупа по рамото, стойността тежи на мястото си, тя съществува.

Работете с вдъхновение!

Възможно е да не търсим просто работа, а вдъхновение. Всичко, от което наистина се нуждаем, е една вдъхновяваща идея, на която да вярваме , която да ценим и да подхранваме и да имаме решимост да я следваме до там, докъдето ни отведе. Едно малко начало може да има главозамайващ край!“

Просто потърсете Вашето вдъхновение, онова нещо, което Ви кара да отворите собствените бариери и да станете откривател.

Ако се върнем на историята на Стамат, може даже да си помислим, че ако Стамат вършеше работата си с ентусиазма и вдъхновението, с което пишеше своите фантастични разкази, то Стамат може да стигне много по-далеч.

Замислете се за това, което Вие сте правили само, за да стигнете до цел, която сте желали искрено. Не направихте ли много повече отколкото очаквате именно чрез вдъхновението?

Разкрийте силните си страни.

Всеки един от нас притежава дарби, които друг няма. Открийте ги. Ако Ви е трудно да направите това сам, потърсете подкрепа. Няма нищо лошо в това да поискате помощ или съдействие, за да ги откриете. Талантът и кретивността са присъщи на всеки човек, въпросът е само да ги открием, да не ги потискаме или подценяваме, а да ги развиваме.

Хиляди хора имат талант. Със същия успех мога да Ви поздравя, че имате очи на главата. Единственото нещо, което има значение е: Имате ли силата да го отстоите?“

Сър Ноел Пиърс Кауърд

Вслушайте се в себе си.

Най-важната съставна част на работата, за която сме родени е свързана с интуицията, с Вашия вътрешен глас, с Вашите влечения. За съжаление за намирането на Вашата работа или на Вас самия няма формула или наръчник, постигането на това, което искате, е резултат от Вашето личностно развитие. Спрете да слушате чуждите наставления, мнения и ограничения. Намерете какво искате само Вие и го направете за Вас самия.

Намерете или създайте своето място.

Необходимо ли е всеки път, когато се захванете с нещо да имате ясно и прилежно изписана длъжностна характеристика. Не се ограничавайте, а създавайте. Никой не е успял без да се осмели да мечтае, да вярва в себе си и да не го нарекат поне веднъж „луд“.

Работата и детето в нас.

Детето в нас е нещо, което ние непрекъснато отричаме. Мислим, че то няма нищо общо със „сериозните работи“ в този живот. Това мислене е доста тъжно събитие. Детето във Вас е именно онази част, която носи енергия, ентусиазира Ви да се захванете с нещо ново, да се отдадете, да не мислите в кутия. Пускайте го на свобода по-често и то ще Ви се отблагодари. Този съвет няма предвид да започнете да скачате върху бюрото на шефа си, а да не се ограничавате в мисленето си.

Какво чакате?

Най-важната цел в живота на всеки човек е да даде живот на самия себе си.“

Ерих Фром

Какво трябва да се случи преди да направите промяна?

Успехът и щастието са нещо естествено. Собственото ни погрешно мислене ни поставя извън естествените за нас неща. Начинът, по който мислим, сътворява и начинът, по който си живеем живота.“

В този ред на мисли е необходимо да се освободим от собствения си статус, предразсъдъци и ограничения. За да предприемем стъпка към промяната ни е необходим вътрешен тласък, с който да разбием обществените задръжки, които са сформирали решетките на собствения ни вътрешен затвор.

Всичко, което сте, е следствие от Вашите решения. Всяко едно от тях е взето главно рационално, но този рационализъм е това, което не ви дава покой! За да разберем какво искаме трябва да опознаем не само външния свят и обстоятелствата, но и без страх да влезнем в дълбините на собствения си емоционален свят, да го опознаем и да го освободим от примката, в който сме го усмирили.

И най-важното:
Бъдете себе си и в личния си живот и в професионалния!

В следващата статия от тази поредица смятаме да обсъдим що е статуквото и защо то ни пречи да реализираме себе си или защо Стамат си мисли, че работата в администрацията /равна на страдалчество/ е „по-добра възможност“, отколкото да се занимава със страстта си – писането.

Още по темата…

Принцип 2 вижте ТУК

Принцип 3

MG Consult HR © 2013 All Rights Reserved, Development by IG Designers